Алеята с пейките.

Заглавие: Алеята с пейките. Пет Юни 01, 2012 6:12 pm

еших да изведа Неси на разходка в парка. Прибрах играчките й в една средно голяма бяла чанта, а след това се качих в стаята си. Отворих гардероба и с неохота огледах първите дрехи, които се появиха пред очите ми, всички бяха или прекалено официални, или неподходящи за разходка в парка. Вниманието ми се спря на една бяла рокля на светло сини цветчета, взех бяла жилетка за отгоре в случай, че стане студено и извадих белите си обувки с платформи от отделението за обувки. Преоблякох се и застанах пред огледалото, внимателно сресах русите си коси, а след това си сложих спирала, нямах намерение да слагам много грим, все пак това бе просто една разходка в парка. Прибрах телефона си в чантата и обух белите си обувки. Слязох долу и погалих Неси, а след това й сложих каишката. Явно се бе досетила, че смятам да я водя на разхожда, защото след миг вече бе пред мен и нетърпеливо чакаше да отворя вратата. Засмях се леко и отворих вратата, а малкото кученце излезе преди мен, затворих вратата зад гърба си и тръгнах към парка.
Паркът не беше далеч от къщата ми, всъщност бе доста близо, затова с Неси често идвахме тук на разходка, някой от децата, които живееха наблизо обичаха да си играят с нея и аз им го позволявах. Имаше дни, в които просто идвах тук с някоя хубава книга и прекарвах часово седейки на една от пейките, докато Неси радостно си играеше с децата тук, но това бе спряло преди две седмици, когато заминах. Е, сега отново си бях у дома и смятах да продължа с нормалния си начин на живот, колкото и скучен да бе той понякога. Чух радостния лай на Неси и погледнах леко изненадано към нея, бях се унесла в мислите си, че дори не бях забелязала кога бяхме стигнали до парка. Махнах каишката й, за да не й пречи, когато тича, а след това оставих чантата си на една от свободните пейки. Извадих играчките на кученцето си от чантата и хвърлих фризбито към нея, както винаги не успя да го хване, но пък се затича, за да ми го донесе. След малко от отново се намираше в ръката ми, този път щях да го хвърля по леко, за да успее да го хване.
- Неси дръж! - извиках, но не много силно, за да не безпокоя малкото хора, които се намираха в парка и направих няколко крачки назад, готова всеки момент да го хвърля, когато се блъснах в някого.
- О, Господи, извинете не гледах къде ходя... - обърнах се и се усмихнах на момчето, в което току-що се бях блъснала, това ми се случваше прекалено често, трябваше да се науча да внимавам повече докато правя това. Неси дойде при мен тичайки и изгледа със страх непознатото момче, ръмжейки леко, беше толкова сладка, когато се правеше на мой защитник.

Цял ден учих за изпитите на края на сесията. Вече ми бе гръмнала главата.Като си затварях очите и виждах милиони формули и теореми.Писна ми да уча формулите и да решавам задачи. Станах и без да се замислям излетях от апартамента, но забравих ключовете . Върнах се вътре и започнах да тършувам да си намеря ключовете. Отне ми около 10мин. Излезнах отново като преди това бях проверил всичко дали е в мен.
Вече бях на улицата и ходих на посоки. Започнах да си мисля всякакви глупости. Сложих си слушалките от телефона и си пуснах музика. Бях пуснал плейъра на само избиране на песните. Беше се паднала на Гънс - Welcome to the Jungle. Много ми харесваше тази песен.
Докато свърши песента. Вече се намирах в парка. Не беше много пълно , но неможе да кажеш че няма хора. Огледах се и видях една свободна пейка. Веднага се запътих към нея. Щях да седна и да си почина от ученето, но видях едно красиво познато лице. Това беше Вики от ЗБЗ. Веднага тръгнах към нея. Тя беше с кучето си и си играеха. Обичах това момиче . Винаги беше с усмивка на лицето. Ходихме от 1год.
Озовах се зад нея, докато се усетя . Все още музиката ме разконцентрираше.Тя подхвърляше фризбито на кучето си. Отново замахна да го хвърли като се удари в мен. Вики се обърна рязко и веднага ми се усмихна . Знаех че няма да ме познае. След онзи инцидент тя беше загубила паметта си , а аз бях станал поредният странник.
-Здравей -казах като се усмихнах, имах малка надежда да ме познае.. Но знаех че всичко започва отначало за нея. - Как си?

Усмихнах се на непознатия и свих рамене:
-Това онова.Играя си с Неси.-подсмихнах се и клекнах до кучето.Погалих я и те спря да ръмжи срещу момчето.Взех фризбито,което бе пуснала в краката ми и го хвърлих отново.Недоверчиво и с неособено голямо желание тя се затича след него.Усмихнах се и се огледах.Започваше бавно да се пълни с хора.Малките деца отново заобиколиха Неси и тя забрави за мен играейки.Да определено не бе като някой голям ротвайлер или пит бул.Нямаше да мога да изляза сред хора с такова куче.А като в мъгла си спомнях,че преди съм имала такова куче.Също като в мъгла изплува в съзнанието ми лицето на момчето в,което се бях блъснала.Присвих очи и си помислих,че най-вероятно съм го виждала в университета.Обърнах се отново към него и кичур коса се спусна пред очите ми,отметнах го и се усмихнах лъчезарно.
-Отново се извинявам,че се бутнах така във вас.Всъщност напоследък ми се случва често.Дори вчера така се сблъсках с едно момче.-засмях се тихо спомняйки си нелепият инцидент.Наистина трябваше да се взема в ръце.След като излязох от болницата явно освен съзнанието си съм изгубила и чувството си за ориентация.
Докато мислех до ушите ми достигна позната заглушена мелодия.Гънс?
Огледах се ,за да видя от къде идва тази музика,но знаех отговора още преди да съм погледнала към момчето до мен.Леко се изчервих и посочих слушалките му:
-Гънс?-попитах леко срамежливо и продължих да се ослушвам. Усетих как нещо влажно докосна ръката ми.Неси се бе върнала.Погледнах я и взех фризбито от устата и.Хвърлих го леко към градинката и тя излетя след него.Как само и се вееха ушите на лекият ветрец.

Съвсем бях забравил за музиката. Седях пред нея и се усмихвах. Мислех си че е прекрасна и се радвах страшно много че е добре. Усмивката и сиаеше. Определено се забавляваше с малката твар , която много не ме харесваше. Дори преди се опита да ме ухапе въпреки че и дадох парче пица.
Тя посочи слушалките ми и заговори не чух нищо, но знаех какво казва. Дори да бе забравила кой съм , аз все още помня всичко за нея и дори как си движи устните при всяка дума.
-Да Гънс. Харесваш ли ги? - Отговорих с бърз въпрос. Знаех че ги харесва, та тя бе момичето което ме накара да ги слушам. Тогава разбрах какво истинска музика.
Кучето и отново се върна и Вики отново му обърна внимание.
-Еми аз съм Джон , приятно ми е! - казах бързо опитвайки се да завърша някакъв отговор. Чувствах се неловко . Незнайно защо имах чувството че ще ме отреже. Незнаех дали късметът ми ще ми се усмихне отново. Дали съдбата отново ще ми позволи да съм с този ангел. Обичах я и страшно много ме болеше сърцето , че неможех да я прегърна както обикновено и да я целуна.

Погледнах момчето и ахнах:

-Ти си лидерът на Омега?Аз съм Виктория.Знаеш ли познавам едно момче от братството.Майкъл.Много е сладък,но май е обвързан.Еее.-засмях се и тръгнах към пейката.
Не обръщах голяма внимание на Джон.Всъщност беше ми много познат,но най-вероятно заради клюките.Бях дочула,че приятелката му е преживяла катастрофа.Също като мен,но не знаех дали е жива или не.Знаех само,че е станало в същият ден в който и при мен.Седнах и го погледнах.Бях забравила да отговоря на въпроса му за музиката.

-Да харесвам Гънс.Всъщност не всичките им песни,но...Аксел има уникален глас.-изчервих се.Мъжът за които говорех би могъл да ми бъде баща,а аз изпитвах странно влечение към него.Всъщност напоследък бях доста странна.Спомнях си много неща,но пък и нищо съществено.Като седнах извадих от чантата си книгата поо филма "Жената в черно".Бее доста тъжен филм,а и самата книга също.Смъртта на толкова невинни дечица,а и съпругата на Артър.Винаги съм била състрадателна дори към литературните герой.Дори на скоро четох една книга "Чериса".Разплаках се поради неизвестни за мен причини.Ако попитам някой най-вероятно ще ми каже "Хормоните ти влияят".Е какво друго всъщност би могло да е.

Чувствах се наистина неловко, незнаех какво да правя. Бръкнах в джоба , като без да изваждам телефона си спрях музиката. Знаех да боравя с телефона си всякаш бе част от тялото ми . Тя седна пред мен , а аз съвсем нахално седнах до нея. Знаеше кой съм , което ме зарадва . В клиниката казаха , че може никога да не си спомни миналото , а може и някой ден да се случи чудото, но също ми казаха да не правя твърде прибързани действия, като да я стряскам и да подхождам по груб начин към нейното състояние. Щях да се сприятеля с нея и бавно по-бавно да и помогна да си спомни кой наистина съм.
- Да права си , аз съм от Омега. А ти си от ЗБЗ нали?- попитах я ..Знаех отговора ,но търсих начин да я заговарям. Харесваше ми да си говорим. - Как се чувстваш? Разбрах че наскоро си пострадала? (та бях там естествено че знаех, този ден никога няма да го забравя и никога няма да си го простя)
Извадих ръката си от джоба и бавно свалих слушалките си . Дръпнах и ги прибрах в джоба си. Кучето и продължаваше да тича насам натам (това дяволче) , но незнаех защо през цялото време неможех да си сваля усмивката от лицето.

Махнах пренебрежително с ръка и въздъхнах:
-Да...Нищо особено.Всъщност не помня нищо.-Погледнах за миг Неси и се подсмихнах.Тя отново донесе фризбито и пак и го хвърлих.Как не се умаряше.
Обърнах се към събеседника си и без да мисля изръсих:
-Чух за приятелката ти.Как е тя?-изчервих се и погледнах настрани.Не трябваше да питам.Отворих книгата на страницата до която бях стигнала и започнах бавно да чета.Осъзнах,че препрочитам един и същи ред докато чаках отговора му.И въпреки,че опитвах да сменя реда,аз просто не асимилирах какво правя.Усетих силна болка в главата и книгата падна на земята.Изстенах и се хванах за главата.

Отвори си книгата и започна да чете. Явно бе забравила, че това не е много приятно ако водиш разговор с някой или пък се опитва да ме разкара.
-Тя е много добре - казах , като излъгах . Тя не беше добре , дори много зле , но според мен (защото ме бе забравила не заради друго) - Но имаме доста проблеми , тя дори ме забрави.
Засмях се леко , чувствах се някак си странно говорих с гаджето си което ме е забравило за нея , а тя дори незнае. Някой ден щеше да си спомни и щеше да се смее, но на първо място щях малко да и се подигравам , защото съм гаден понякога.
-Интересно ли е? - попитах я като и посочих книгата

Все още усещах пулсиращата болка в главата си.О да определено мъжете не забелязваха нищо.Наведох се и взех книгата от земята.Изпитвах силно раздразнение към Джон.В момента.Прибрах книгата в чантата и се изправих.Неси дотича при мен и и сложих повода.
-Моля да ме извините.Трябва да тръгвам.-Не знам дали и в миналото си съм била такава,но сега определено не мисля,че исках да стоя тук.Това момче,поправка мъж бе егоцентрично и сляпо.Всъщност не само той,а всички мъже бяха такива.Дори в момента докато вървях,мъже с деца се обръщаха след мен.Усетих отново влажният нос на Неси да побутва ръката ми.Усмихнах се и клекнах да я погаля.Тя усещаше емоциите ми...добре,че послушах лекарите а си взема куче.Не знам какво щях да правя сам сама.Когато в бях в болницата на свиждане ми бе дошъл един мъж.Ник.Твърдеше,че ме познава и сме били близки.Тогава не можех да разбера какво имаше в предвид,но вече знаех.Беше ми заел къщата си,докато започна да се оправям.Той самият живееше в апартамент в града.И сега като се замисля,не можех да сложа всички мъже под един знаменател.
Силната болка в главата ми не стихваше,само се усилваше и това силно ме притесняваше.Дали да не отида до болницата?Не нямаше смисъл.Сигурно странични ефекти от катастрофата.

Тя стана от пейката и бързо си събра нещата. Нещо беше различно в нея. Познавах я и въпреки, че бе забравила всичко нейните навици и физиономие винаги показваха какво и е. Видях , че и зле . Тя тръгна към кучето си , но спря на място. Тръгнах след нея и не след дълго я настигнах .
-Добре ли се чувстваш-попитах я притеснен, интересуваше ме дали се чувства добре и дали си взима лекарствата редовно.
- Ако имаш нужда от помощ , Веднага ми кажи ако има друго винаги можеш да се обърнеш към мен. - Допълних , с надеждата да разбере , че ме е грижа за нея. Въпреки че малко се познаваме (според нея).

Повдигнах вежди и казах:
-От всички към които бих могла да се обърна,защо мислиш че ще се обърна точно към теб?-Изправих се и отново преметнах косата си.Не знам какво му ставаше
-Виж Джон.Ако си ме познавал преди по-добре ми кажи...Ник никога няма да ми го каже,а и той...-замълчах.Сексуални намеци и тн.Но как забога аз се чувствах девествена,въпреки че ми бе пределно ясно,че не съм.