Заедно във вечността ♥

Пролог

Присъеденете се към тъмната страна.
Имаме бисквитки - Талия Кейс.

Гледах я как върви по улицата,скрит в сенките.Слънцето вече се беше скрило и отстъпило място на луната и звездите.Подухваше лек ветрец който разрошваше косите и.Аромата и достигна до мен,а аз затворих очи за кратко и вдишах.Усмивка се появи на лицето ми.Когато пак я погледнах тя беше ускорила крачката,а сърцето ̀и препускаше бясно в гърдите ̀и.Беше притеснена и уплашена.Чувствата и сякаш бяха направили въздуха по-тежък.
Смених скривалището си.Новото ми предоставяше по-хубава гледка към нея.Вятърът разпиляваше дългите и черни коси,а красивите и кафяви очи се оглеждаха трескаво наоколо.
Облаци скриха луната,а вятъра стана по-силен и студен.Тя обви ръце около хубавото си тяло и забърза още повече.Наоколо се чуваше само шумът от токчетата ̀и по асфалта и дишането ̀и.Ако знаеше,че съм тук и,че щях да направя всичко за да я защитя и бях готов на всичко за да е добре сигурно нямаше да е толкова уплашена.
Забелязах,че се е отдалечила твърде много.От тук не можех да я наблюдавам,пак смених мястото си за наблюдение,а тя издави ключовете си.Отправи се към една от къщите и влезна вътре.Няколко минути постоях така - скрит в сенките - ,а после изчезнах.
Наминах да я погледна към 02:00 часа.Тя спеше сладко в леглото си.Беше толкова сладка,красива и невинна...беше тя.
Приятни сънища Джесика.
След тези думи изчезнах в мрака.

Понеже вчера нямаше какво да правя и реших да хвана да напиша нещо.Попринцип като пиша рано или късно зарязвам това което съм почнала,но се надявам с това да не стане така...,но да видим и вие какви отзиви ще дадете за "Заедно във вечността".
Не ме бива да пиша книги,разкази и такива...сигурна съм в това,но се надявам да ви хареса.
Скоро очаквайте и глава 1 и глава 2.

Заедно във вечността

~ 1 ~

Всичко е въпрос на виждане...аз печеля,ти губиш довиждане!

Алармата на телефона ми извъня ,а аз измъкнах недоволно.Взех телефона от нощното шкафче и спрях дразнещия звук.Всъщност рано сутрин за мен всичко беше дразнещ звук.
- Джесика!Ставай вече! - провикна се майка ми,а аз изпуфтях и се завих през глава.Исках просто да се наспя...толкова ли много исках?
Естествено и закъснях за първия си час който беше математика.Да си призная не мисля,че имаше разлика дали ще съм в час или у нас - е освен,че у нс беше по-удобно - ,но на кой по дяволите му се учеше математика в 07:30 сутринта?Не и на мен.
Учителката - Миранда Джонсън - държаща да се обръщаме към нея с "госпожа Джонсън" - беше жена на средн възраст,леко закръглена,с къса оранжево-кафява коса и сред учениците беше известна като "Пратеник от Ада" ,"Цербер" и всякакви подобни.Беше оставяла по цели класове на поправителни.Аз също не и бях от любимките.Математиката доста ми куцаше на места,но нека някой ми каже за къде ще ми трябват тези неща където учим?Въобще нямах намерение да се занимавам с математика за да уча това...
- Пст!Джес! - чух повикване от лявата си страна.Помахах на Вики - момиче от групичката с която движех и също моя най-добра приятелка.Вики беше страхотен човек.Беше брюнетка с кафяви очи и не много висока.Някъде колкото мен,но то аз си бях нисичка..към 1,70 см,а може би дори ги нямах,а бях на 19,но...какво да се прави?!Тя ми подаде бележка без Цербера да ни види и аз почнах да чета написаното,а после и пратих отговор.Това продължи цял час докато не би звънеца.Изметох се бързо от кабинета.Не исках да водя безсмислен разговор с госпожата.То все беше едно и също.Тя питаше защо си закъснял и ,ако причината не и се стореше приемлива почваше да вика и да заплашва,че ще каже на директорката.Пфф!
- Какво имаш по програма следващия час? - чух гласът на Вики който ме изтръгна от мислите ми.Преговорих си програмата на ум докато вървяхме към шкафчетата си.
- Биология,а ти?
- Химия. - тя направи недоволна физиономия,а аз я прегърнах окоражително.Хубавото беше,че с Вики в повечето часове бяхме заедно.Без нейната компания или на някой друг от нашата групичка щях да съм изтрещяла вече.
Двете се разделихме след като взехме учебниците си от шкафчетата.Биологията беше на втория етаж затова се отправих на там.По пътя срещнах Майкъл,той също беше от нашата компания и ходеше с Вики.Те бяха една от най-сладките двойки които познавах.Майк не беше много висок,но беше сравнително мускулест.Поддържаше тялото си и мисля,че в близките няколко години нямаше да ни шокира с бирено коремче.Имаше кестенява коса и пъстри очи..Също беше доста отнесен на части и понякога ми идеше да го убия зареди случки с Вико,но не исках да им се меся във връзката при положение,че моя любовен живот беше ужасен.Аз всъщност нямах любовен живот.Все още не бях намерила момче което да обикна.Освен да успокоявам приятелката си в по-труден момент нямаше какво друго да направя.
Майк беше в моят клас по биология,а учителя ни - Дарий Леоне беше един от най-печените учители.Знаеше как да предизвика интереса на учениците пък и беше секси.Висок,мускулест с черна коса и сиви очи.Той беше първият човек който бях виждала със сиви очи,а всъщност и единствения и доста му отиваха.
В нашия час по биология от групичката ни имаше още две момичета - Ева и Пейдж.Ева беше с емо стил,черна коса с бретон падащ пред лицето ̀и и със зелени очи.Също така имаше една от най-хубавите усмивки които някога бях виждала.Винаги когато се усмихнеше ми ставаше много по-добре.Също така предпочиташе да я наричаме Евър.Дори фейсбука ̀и беше "Евър Хевън Крейзи".Пейдж пък беше готичка.Също имаше черна коса,но очите и бяха кафяви.Кожата и беше бледа и черния молив,спиралата и черния грим които носеше доста изпъквах.Също имаше и обеци на езика и носа.Ходеше предимно в черно и естествено слушаше метал и рок.Доста от учениците ги беше страх от Пейдж,но тя беше страшна само на външен вид - ако туко що ставаш от леглото и тя се е надвесила над теб,а иначе не - ,но като я опознае човек ще разбере,е тя е страхотна.Също така те с Ева бяха лесбийки и бяха двойка.Всички в компанията знаехме това и никой нямаше против.Пък и те бяха толкова сладки заедно.
Звънеца би и часа започна.Господина почна да разказва урока като естествено пускаше и по някоя друга шега от време на време на която класа се смееше.Часовете му винаги минаваха доста бързо,а този час не беше изключение.Свърши толкова бързо колкото беше и почнал.Отправих се и към третия си час - музика.Учителката се казваше "госпожа Нолан". Никога не ни беше казвала малкото си име.Тя също като Пратеника на Ада беше на средна възраст и леко закръглена,но беше руса с пъстри очи и много по-мила.Музика имах с Вики,Пейдж и Ева.Часа отлетя бързо и звънеца за приключване би.Четирите се отправихме към столовата за обяд.

Заедно във вечността

~ 2 ~

Да уча е зор,да не уча - позор,да играя е лесно,да обичам момчета чудесно!

По време на обяд както винаги си говорихме.Храната ни почти винаги оставаше недокосната,но от толкова приказки нямаше време за ядене.Огледах столоват.Бяха почти пълни.Всеки който огледаше това място поне веднъж щеше да разбере,че тук всички са разбити на групички.Масата в средата на столовата беше масата на мажоретките.В тяхно ляво бяха футболистите,а в тяхно ляво баскетболистите които бяха наше дясно.От лявата ни страна бяха няколко групички без име след които бяха зубарите разделили се н клубове по математика,физика,химия и прочее.Подбутнах салатата която си бях взела с вилицата си и тежка въздишка излезна от устните ми.Няколко човека от групата не се бяха появили на обяд и това ме притесни.
Изведнъж повишаваше на тон - колкото цялата наша маса да чуе,но не и другите - привлече вниманието ми.Поредният скандал на Вики и Майкъл.Изтърпях го макар да ме беше заболяла глава.Евър и Пейдж ме наблюдаваха.Сигурно очакваха да избухна всеки момент и да се развикам,но се надявах това да не стане.Отметнах черната си коса назад,а кафявите ми очи срещнаха тези на Викс.Спорът беше прекратен,а звънеца известяващ,че междучасието свършва след пет минутки би.
Изправих се и за малко не се сблъсках с едно момче от масата на баскетболистите.Не го бях виждала преди,а ме учуди и това,че футболистите го поздравиха...те бяха такива задници и не поздравяваха почти никого другиго освен скъпите си мажоретки,а камоли баскетболистите.Тук те сякаш водеха война.Тръснах глава и се усмихнах леко на момчето.
- Ъм...извинявай..аз не исках... - това момче беше неестествено красиво...секси.Беше висок,мускулест и чернокос,а очите му бяха кафяви,но в тях сякаш човек можеше да потъне.Той се усмихна,а с тази усмивка беше още по-красив.
- Няма нищо.Аз съм Бастиен между другото. - подаде ми ръка да се здрависаме и макар всичко в мен да крещеше да не го правя аз се здрависах с него.
- Аз съм Джесика.Приятно ми е. - казах през това време,а по тялото ми сякаш премина лек ток.Той кимна.
- Знам. - изрече,а аз повдигнах вежда и той побърза да продължи: - Чух за теб и приятелите ти от другите ученици.Е аз ще тръгвам.До скоро Джес.
След тези думи той напусна столовата,а аз,Вики,Майк,Евър и Пейдж излезнахме малко след това.Бях доста объркана след този разговор.Не мислех,че другите говорят за нас...е предполагах,че го правеха,но мислех,че говорят само лоши неща,а Бастиен определено не се държеше като някой който е слушал лоши неща за нас.
- Кой беше той? - попитах объркано.
- Ъм...как му беше името...,а Бастиен! - каза Вики.Погледнах я невярващо.Много добре бях запомнила името му и нямах това предвид с въпроса си,но както и да е.Просто въздъхнах,взех една тетрадка и тръгнах към следващия си час.