Плажът

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

Не можех да пренебрегна хубавото време навън и да не изляза, беше недопустимо. Слънцето, което ме събди през прозореца приканваше за плаж, затова набързо се облякох и излязох. Спрях колата си близо до плажа, внякакъв платен паркинг, допреди малко дори не знаех че го има. Тръгнах към плажа, като стигайки до пясъка взех обувките си в ръка. Стигайки до един шезлонг пуснах всичко на пясъка до мен и съблякох тънката рокличка, която допреди малко лекият бриз развяваше. Поне нямаше много хора, не обичах когато беше претъпкано.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 05, 2012 7:48 am

Въпреки,че плажът за сърфисти беше малко по-нагоре не исках да се занимавам със всички момчета и момичета там.Излязох от студената вода и хвърлих сърфа си на плажа.Въздъхнах и се излегнах на пясъка.Потърках очите си и после се огледах.Забелязах едно момиче,красиво момиче.Познавах я,естествено:
-Джес!-провикнах се и леко се надигнах подпрях се на лакти и я погледнах отново,очите и се приковаха към мен.Хората който до преди малко бяха тук се ометоха бързо.

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

Когато някой извика името ми се надигнах малко от шезлонга, на който се бях излягнала и се огледах наоколо, търсейки с поглед познатия, който ме викаше.
-Здрасти - казах на Майкъл и станах от езлонга, отивайки към него.
-Да не си объркал плажа? - попитах го, поглеждайки към сърфа. Беше излишно да задавам тъпия въпрос какво те води насам, най-вероятно беше заради плажа и сърфа.
-Става ли за сърфиране? - попитах го. Не бях запозната с това какви трябва да са вълните, вятъра и всякакви подобни неща.. или изобщо как се сърфира.

Заглавие: Re: Плажът Чет Апр 05, 2012 7:57 am

Ухилих се и кимнах:
-Да става,водата е студена и то доста,но е приемливо.Утре,другиден вълните ще са по високи и ще има по-добра възможност за скокове,но и днес не е зле.А ти какво ще кажеш,как е слънцето става ли за ловене на тен?-засмях се и пак се разбих на пясъка.Бях изтощен,много.Ръгби после сърфинг. Сега почивка.

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

-Мен слънцето само да ме види и почва да гре по-силно - казах и се засмях. Пф, не, не бях токлова уверена в себе си, само се шегувах. Чак такова самочувствие нямах.
-Да ти кажа.. излязох само, за да не съм в ниверситета, далеч съм от мисълта зда събера теб - признах си и седнах на пясъка до него, като се загледах във вълните, които идваха близо до нас, но не достатъчно близо, че да ни стигнат.

Заглавие: Re: Плажът Нед Апр 08, 2012 5:39 am

Ухилих се,когато чух думите й и кимнах:
-Съгласен съм,за това със слънцето.Всеки би реагирал така на твоето присъствие.А това с далеч си от мисълта...-поклатих глава и я дръпнах към мен:
-Защо трябва да си далеч от тази мисъл?Няма ли да е по-хубава ако си близо до нея и като видиш възможността да я грабнеш?-очите й бяха прекрасни.Естествено красива жена,красиви очи.Едното върви в комплект с другото.

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

-Вече видя ли възможност ще я грабна - казах и му намигнах, като леко се доближих до него още малко.
-Обаче нали знаеш, че ти си най-близо до мен, току-виж съм грабнала теб - казах и се подсмихнах лекичко.
-Пък аз грабна ли си някой не го пускам - пошегувах се и се излегнах на пясъка, поглеждайки за секунди към небето. Беше ясно ик безоблачно, супер време.

Заглавие: Re: Плажът Вто Апр 10, 2012 4:38 pm

Подсмихнах се и я погледнах:
-Знаеш ли като мое гадже мисля,че ще е норално да ме грабнеш,но тъй като не си голяма инициаторка-вдигнах ръце и бързо я улових.Дръпнах я към себе си и се подсмихнах:
-Така се чувствам много по-добре!-целунах я и леко се надигнах.Харесваше ми тази целувка.

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

-Знаеш, че обичам да получавам това което искам, без да действам аз - казах и се усмихнах, след което го целунах отново.
-А пък и е супер да видя, че все още те привличам без да си давам много труд - казах и се засмях. А на него защо му се отдаваше да е толкова неустоим, че да искам да съм нон стоп в прегрътките му.
-Така винаги е по-добре - казах и го целунах отново. Беше просто страхотен, винаги си мислех затова докато беше около мен. И колкото и да се опитвах, не можех да открия нито един недостатък.

Заглавие: Re: Плажът Сря Апр 11, 2012 6:11 am

Ухилих се и я целунах.Целувката беше кратка,нищо особено.Дръпнах се и легнах отново на пясъка:
-Какво ще правим сега?-завъртях глава към нея.Когато слънцето грееше сякаш бе още по-красива.Ако това бе възможно.Може би в света имаше още едва три четири момичета който да се мерят с нея по-хубост,а нека имаме в предвид че сме в Холивуд и тук хубави момичета на всяка крачка,хубави но...ТЪПИ!А Джес...Е тя си е Джес.Умна,красива.СЕКСИ.

ЗБЗ Брой мнения : 42 Join date : 01.04.2012

-Всъщност няма представа - казах и се усмихнах.
-Аз бях дошла с идеята само да не съм около университета, като гледам обаче ти си дошъл, за да сърфираш - казах и погледа ми се спусна към сърфа му, който лежеже на пясъка наблизо.
-Защо не ме научиш да карам сърф? - попитах го и го гушнах, поглеждайки го с умолителен поглед и пърхайки изнудвачески с мигли.

Заглавие: Re: Плажът Сря Апр 11, 2012 1:11 pm

Седях твърде дълго време пред лаптопа си.Осъзнах го чак ,когато усетих острата болка в главата си.Времето навън беше страхотно,каквото по принцип си беше в Лос Анджелис.Време беше да му се насладя,макар не познавах града,не познавах никой,освен хазяйката на квартирата,която бях взел под наем за известно време,докато леля ми ми купи нещо,което да ми харесва.
Затворих капака на лаптопа и ентусиазирано излязох от малката квартика,врътнах ключа и заслизах по стълбите.Никога досега не ми се е налагало да вървя пеша,докато живеех с леля ми.Винаги ползвах нейната кола,но сега беше малко по различно.Вярно е,че нямах родители,но не беше нужно да ставам лигльо,нали?Далеч бях от тази мисъл.
Вече почти не мислех за тях,не се сещах за тези двама ... в ума ми се въртяха всякакви обидни думи,но не заслужаваха омразата ми.Безразличието убива хората.Бяхаме изоставили,още когато съм бил на пет години.Какво съм имал тогава , освен тях двамата.Може би мечти за красиво детство и светло бъдеще,а какво остана от тази мечта на едно пет годишно дете?Нищо.Сега просто се давех в пепелта.Дали въобще се сещаха за мен?Връщайки се назад в миналото,дали си мислят,че малкото им момче вече е мъж?Тези мисли много ме натъжаваха,затова просто се абстрахирах от тях.Фокусирах внуманието си върху забързаното ежедневие на хората,които крачеха по улиците.Някой просто безгрижно си караха скейтове,ролери или просто колелета.Не познавах никой.Приближих се към баскетболното игрище,което се намираше до плажа.Там игареха няколко едри мъжаги,като повечето от тях бяха чернокожи.Не мисля,че аз съм точния човек за тяхната компания,затова просто отминах без да им казвам нищо.Просто поздравих,като кимнах с галва.Тръгнах към самия плаж.Сабух обувките си и усетих топлия плясък под краката си.Беше си доста горещо,затова на места пясъкът се беше „нажежил” доста от слънцето.Не можех да стоя повече от една или две секунди на едно място.тръгнах на някъде,без определена дестинация.Доста глупаво от моя страна,но какво да се прави,не познавах никой и нищо в този град.Едва намерих университета , когато идвах да се записвам.Добре че се намираха добри хора,за да ме опътят.Винаги съм бил такъв – разсеян,без никакво чувство за концентрация или ориентация.Нямаше да се очудя , ако се загубя много скоро.Очите ми фиксираха една едрогърда госпожица,която току-шо излизаше от водата.Преглътнах бързо слюнката , която се бе събрала в устата ми,докато си стоеше все така отворена и извърнах погледа си настрани,защото усетих,че сигурно изглеждам подозрително.Не че бях някой психопат,но всъщност не знаех как изглеждам от страни.Засмях се на мислите си и тръгнах право напред,когато усетих,че се спъвам и падам бавно,забивайки лицето си в топлия пясък.Изправих се след секунда,като побързах да се извиня за разсеяността си на чаровната блондинка,която случайно обезпокоих.
- Съжалявам,заклевам се,че не беше нарочно.Аз ... аз просто не ви видях. – казах,почесвайки се по тила,като усещах,че страните ми се зачервяват все повече и повече.Идеше ми просто да хукна и да не се връщам тук.Умирах от срам.

Заглавие: Re: Плажът Сря Апр 11, 2012 1:46 pm

Щом се събудих от съня си, веднага започнах да усещам онова чувство, че се задушавам. Сякаш някой безспирно ме стиска за гушата, оставяйки ме без въздух. Дори усещах, че четирите стени на стаята всеки миг щяха да ме смажат. Изпитах нуждата час по-скоро да се махна от тук. Не исках да се сблъсквам с родителите и сестра си, които отново щяха да се хванат за най-дребното нещо, за което да ме съдят. Не исках да виждам обвинителния поглед на майка си и баща си. Не исках да виждам доволната и надменна усмивка на по-малката си сестра. За пореден път се запитах "Защо не умрях в онзи студен зимен ден, падайки в малкото езеро в задния двор на къщата ни?". Щеше да бъде толкова по-добре за мен. Както и за тях, мисля си. Тогава щяха да бъдат напълно щастливи и нямаше да има кой да им вгорчава живота. Съвсем сериозно обмислях идеята да се изнеса в собствено жилище и то съвсем скоро.
Мислите ми прехвърчаха из главата, толкова хаотично, че постоянно ме объркваха. Не можех да сложа в ред собствения си живот, макар за пред всички други да беше съвсем обратното. Мислеха си, че живея живота мечта, но далеч не беше така. С усмивката си успявах да заблудя всеки, радвайки се, че не ме затрупваха с излишни въпроси, на които да отговарям. Обичах, когато оставах насаме с четка в ръка и голямо бяло платно срещу себе си. Чрез рисунките си изобразявах душата си и така сякаш се чувствах по-добре. Сякаш четката с боя бе наслоена с болката ми и когато рисувах, тя оставаше в платното. Олекваше ми и намирах нови сили, за да поддържам усмихнатото си лице.
Докато вървях, неусетно бях достигнала до плажа. Дори бих казала, че някаква невидима сила ме бе накарала да стигна до там, защото наистина се лутах безцелно из града. Исках да намеря някое осамотено местенце, където спокойно да помисля без никой да ми виси на главата. Събух черните си летни обувки и ги хванах в ръка, тръгвайки да вървя боса по горещия пясък. Вярно, че времето бе започнало да се стопля, но температурите наистина бяха високи за сезона си и бе необичайно горещо. Когато излизах, не се замислих особено над облеклото си. Просто измъкнах едни дънкени къси панталонки и черен потник с малко бяло цветче на рамото. Крачейки бавно по пясъка, разсеяна от мислите си и гледайки някъде в далечината, неосъзнавайки гледката пред себе си, усетих как нещо тупна на земята, точно пред мен. Рязко обърнах глава надолу, а там седеше някакво момче, което побърза да се изправи и започна да се извинява. Сякаш, че това щеше да помогне. Повдигнах ръка, а в следващия момент се чу глух звук от плесницата, която му бях ударила.
- Спести си извиненията, сладък.
Казах ледено, гледайки го право в морско-сините очи с безизразност на лице. Поклатих глава и тръгнах напред ..

Заглавие: Re: Плажът Сря Апр 11, 2012 2:42 pm

Изправяйки се,усетих,че нещо се стоварва на лицето ми.Плесница!И то защо?Просто бях малко твърде разсеян и затова винаги аз си го отнасях.Сметнах за редно да направя забележка на русата госпожица,но изведнъж нещо кипна в мен и отсякох сърдито:
- Само защото не бия момичета,няма да ти върна шамара,но нищо не ми пречи да те наплюя,за да си върна услугата. – говорех бързо,ядосахо.Бях застанал точно пред нея и я дочих с пръст.Знам,че не беше редно да й говоря така,но аз си бях такъв,Бързо се пален,но и бързо ми минаваше.Не можеше всяко разглезено момиченце,в което се блъсна случайно,да ми удря плесници.Никакво възпитани,за Бога.Къде се намирах?
Тя ме изгледа странно,като присви презрително очите си и тръгна напред.
- Хубаво,де.Не исках да те обидя. – тръгнах след нея,като подтичвах,защото крачеше твърде бързо.Явно искаше да се отърве от мен колкото се може по-скоро.
- Ти ме харесваш,признай си.Чаровен съм,с неустоима усмивка и дълбоки сини очи - ... да и самохвалко – помислих си,като усетих,че всеки момент ще се разсмея,след тази реклама.
- Видя ли какво направи? – въпросът ми бе отправен към нея и тя явно го усети,така сякаш хвърлям някаква вина върху нея и се спря.Погледна ме със същия презрителен поглед,както преди малко и не каза нищо.Просто очакваше да й кажа за какво я обвинявам.
- Загубих си обувките – едва не се задавих в смеха си.По-голяма глупост не ми се бе случвала.Но наистина беше забавно.Бях забравил да ги потърся след като паднах.Може би плесницата бе главния виновник,че не съм се сетил да ги потърся.
Явно нещо не беше наред с нея или в главата й,не знаех точно,но когато жена каже "Всичко е наред" , само въпрос на време е да разбереш, как и кога ще платиш за грешките си.
Затова нямах намерение да я питам,да разпитвам за живота й.Всъщност въобще нямах намерение да я заговарям,просто случайността ни събра,както й лицето ми с нейната ръка.Но така се случва понякога.Неизбежно е.Не вярвах в случайността.Смятах , че всичко е предначертано.
Изведнъж просто се загледах в очите й.Виждах тъга,липсваше й нещо.Очите й я идаваха.Те просто казваха „Уморих се да се боря..искам да се борят за мен!Уморих се да се грижа за някого..искам да се грижат за мен..Уморих се да ми пука..Искам на някого да му пука за мен..Уморих се да обичам..искам да бъда обичана!”
Тя ми изглеждаше различна.Различна от повечето момичета в Лос Анджелис,които бях срещнал през последните няколко дни.Не че бях от най-общителните,напротив,но момичетата ми се лепяха като мухи на мед.Не чве не ми харесваше,просто смятах,че всяка една жена трябва да си знае цената и да се стреми мтжа до нея да я заслужи,а не да се предлагат на всеки що-годе свестен тип.Повечето жени тук бяха с его на Богини,но с мозици на амеба.Жалко,но факт.Не им обръщах внимание,просто ги подминавах.
- Хей,спри,моля те. – вървях след нея като някое малко кученце,но наистина исках да разбера какво се случва с нея.Или по-скоро исках да я накарам да ми се извини за плесницата,не знам.
- Живей един път, но както трябва! Слънцето няма цяла вечност да те радва – казах го сякаш се опитах да намекна нещо,но не беша така.Точно така.Ще й кажа,че съм медиум.Биваше ме в такива неща.
- Когато няма кой да ти хване ръката и да те поведе напред ,стискаш юмруци и продължаваш сам. – настихнах я и хванах ръката й,при което тя инстинктивно се спря и ме погледна.Очите й наистина излъчваха тъга,усещаше се.
Сега не знаех какво да очаква.Просто щях да чакам.Бях наприказвал достатъчно много глупости,за да ми удари още един шамар.

Заглавие: Re: Плажът Сря Апр 11, 2012 3:21 pm

Бях тръгнала напред с мисълта, че просто ще ме остави и ще забрави за това, което се случи. Че ще ме остави на мира, както всички останали биха сторили. Че няма да си направи труда да нахалства, за да приема извинението му. Че ще продължи по пътя си, сякаш никога не сме се срещали. Но не, той направи точно обратното. Тръгна след мен, но първоначалните му думи ме накараха още повече да се ядосам. Чувствах се като топка, в която вместо въздух имаше гняв и всеки момент щях да избухна. Но за жалост нямаше как да се преборя с това, което изпитвах. Постоянно бях ядосана, постоянно се чувствах като в омагьосан кръг от тъга и самота, който никой не забелязва и всички са против мен. Разбира се, нямаше как да го видят, защото постоянно бях силна, за да изразявам емоциите си. Прикривах ги толкова добре, че щом кажех "Добре съм, всичко е наред" , никой не се осъмняваше в думите ми и всичко продължаваше по старо му. Не исках да бъда поредното момиче с разбито сърце. Момиче, предало се на самосъжаление и мъка. Не исках да бъда съкрушена от тъга, недопускаща никого до себе си. Но в усилието си да до направя, ставаше точно обатното. Бях изградила стени около себе си, които никой нямаше смелостта да разруши. На никой не му пукаше достатъчно за мен, за да види истинската ми същност и това колко много чувствах всъщност. За околните бях просто веселото момиче, без проблеми и несполуки. Отчаяно исках да спра онова чувство в мен, което ми подсказваше, че съм сама срещу целия свят. Вълк единак. Бях ядосана на семейството си, защото преди даваха всичко, за да видят усмивката ми, а сега правеха същото, само че за по-малката ми сестра, а аз оставах винаги на заден план. Побърквах се. Губех разсъдъка си. Бях уморена да се боря и не знаех от къде да намеря сили.
- Не ми пука какво си мислиш, окей?
Казах през зъби, продължавайки да вървя напред. И защо наистина да ми пука? Той беше просто момче като всички останали. Просто момче. Един непознат, който срещах за пръв и последен път. Който щях да забравя щом утрешния ден настъпи.
- Наистина ли си мислиш, че те харесвам? Ти си жалък.
Продължих със същия равен тон от преди малко. Ако трябваше да бъдем честни обаче, наистина бе доста красив. Имаше нещо в блясъка на очите му, когато слънцето блесне срещу тях. Бялата му кожа, която всякаш заблестяваше и създаваше илюзията, че е необикновен. Усмивката като на малко дете, която моментално те привличаше. Не бях срещала някой като него. Но какво за Бога си мислех аз? Не! Нямаше да бъда поредната глупачка, влюбила се в някакво си красиво момче. Аз нямах любовен живот, не се нуждаех от повече драми. А и той сигурно си имаше гадже и просто ми се подиграваше.
- Да, зашлевих ти плесница. И не съжалявам.
Казах доволно, почти усмихвайки се незабележимо. А когато каза, че е загубил обувките си, едва спрях смеха си, който се надигаше в гърдите ми. Непознатият се държеше като пет годишно хлапе, но по някакъв странен начин това много му подхождаше.
И точно тогава, след поредния умен коментар от негова страна, усетих топлината на ръката му, която бе хванала моята. Допирът бе нежен, дори плах. Сякаш очакваше да се обърна и да му ударя още една плесница. Моментално спрях на мястото си и се обърнах. Но този път не го ударих. Погледът ми се спря върху очите му, които сякаш проникваха в душата ми и докосваха сърцето ми. Усетих как то започва да бие по-силно, а пулсът ми се учести.
- Никога не хващай ръката ми ако възнамеряваш да разбиеш сърцето ми.
Усмихнах му се мило, искрено. Нямах нужда от поредния човек в живота си, който да се преструва на мой приятел.

» Плажът на сърфистите